Jan 28, 2018, 7:20 PM

Той

  Poetry
799 1 1

Когато го прегърна ароматът му ме завладява.
Когато го погледна в очите сърцето ми просто се предава.
И след сто години знам пеперуди в мене ще летят.
И след сто години устните ми само неговото име ще шептят.
Без него и Раят би бил сив, самотен и 
нещастен.
Без него сякаш в пропаст аз пропадам и живота е тъй тъжен, тъй злощастен. 
Искам само него... и единствен той щастие умее да дарява.
Може всичко да се случи, но знам, че любовта винаги остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...