Sep 23, 2011, 1:09 AM

Той

  Poetry » Other
1.1K 0 38

Той не носи халка,

но е страшно обвързан,

не целува ръка,

вратовръзки не връзва.

 

Не облича костюм,

за пътуване скрит е,

много често наум

по света сам се скита.

 

Дава топъл подслон

в земетръси и бури,

храни се със планктон,

но сервира акули.

 

Няма смели мечти,

има скромни амбиции,

цял живот майстори

той хранилки за птици.

 

И когато нахрани

и дъждовния славей,

взе костюма си само

и замина безславен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....