Sky210 (Дафинка)
10

May 13, 2014, 11:51 PM

Той

Poetry » Philosophical

562 0 0

Мрак скова душите.

Мрак невиждан от очите.

Той дойде с него в този час,

тук при нас.

Не се страхувай!

Много, много не умувай!

Не ще го спреш,

бягайки от него пеш.

Защо отхвърли тоз приятел?

Та нали му бе голям ласкател!

Не се плаши, не ще те нарани.

Болка той не ще ти причини.

Бягайки от него пеш,

не ще го спреш.

Много, много не умувай!

Не се страхувай!

Тук при нас,

той дойде с него в този час.

Мрак невиждан от очите,

мрак скова душите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0