Дон Жуан
Къде се бавиш, смешен Дон Жуан?
Пантофките забързано развързват
копнежите си вече остарели.
Не беше ли от Господа призван,
да диплиш романтичните дантели
под домино в атлазния диван,
избушен от разгонени газели?
И вакуумно засмукан звезден дъх,
закачен в артистичните плисета...
да вкусиш амфитеатрално, пръв
под ласката си говорно-превзета.
Къде се бавиш, смешен комплексар?
Компютърът ти виртуално носи
напудрен елексир амброзно-прям,
клише от клавитирани въпроси.
О! Искам те в изтóчен реверанс!
Със онзи блясък – ерес – във очите.
В един забавен повторим каданс
със роза докачлива през зъбите.
Да паднеш жив на мъжки колене
и шепот страст брилянтен да изсипеш,
лъжи да са, но казани добре.
Да ме прилъжеш, с грях да ме съсипеш.
Събираната в мене суета,
прикритата ми нужда от потребност...
да скриеш параванно със крила,
изпотени от кадифена нежност.
Къде се губиш, Палав Хулиган?
Стрелни ме с авантюрната магия,
на скрития във тебе Дон Жуан –
и маската сложи да те открия!
