В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха,
невинна в младоста,
нежна гълъбица,
напепваше му тихо,
с приведена глава.
Той - съзряващият мъж,
с поглед влюбен,
притихнал, онемял,
галеше с очите
красивия й стан.
На една и съща маса
в старото бистро,
срещу мен седеше
младостта...
© Надя Вълканова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесва ми