полинапет (Полина)
62 76
Dec 8, 2009, 12:26 AM

Той - камъкът 

  Poetry » White poetry
564 0 0
Души ме пустият му камък -
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки,
от истинските ми се къса сърцето.
Не не те обвинявам.
Понякога със бяло името ти изписвам.
Друг път си ми по-черен от врана.
И притварям очи,
и се смея неистово.
И се крия от себе си, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Random works
: ??:??