Jan 1, 2010, 10:04 PM

Той не чу...

  Poetry » Love
1.9K 0 11

не е добро, но просто имах нужда да споделя... 

--

Някъде в гърдите нещо ме раздира.

Стига чак до гърлото ми.

Болката е непоносима и едвам я търпя.

Киселината от очите ми бавно се стича по лицето.

Искам да изкрещя, но нещо ме спира.

Толкова съм изморена от всичко.

Почти не стоя на краката си от умора.

Всичко е срещу мен.

По този начин намразих всички.

Никой не ме заслужава.

Никой, освен теб.

Страхувам се.

Тъмнината е толкова грозна.

Не искам да страдам.

Убий ме!

Направи точно това, да!

Вярваш ли в чудеса?

Аз не вярвам.

Никога не съм била щастлива.

Обичал ли си някога?

Аз не съм.

Сърцето ми е сковано в лед.

Желал ли си някого?

Аз съм.

Душата ми крещеше, но той не чу.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ержи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...