Как може да е толкова красив? Истински ли е изобщо?
Защо очите му от морето по-сини са и по-дълбоки, по-безкрайни?
Защо влюбих се във него, когато нямаме едничко общо
нещо, за което да се хвана, и чувствата ми ще останат тайни?
С чар ли покори сърцето ми или със случаен поглед, който хвърли ми
сякаш сламка на удавник? И давя се сама, под водата съм дори.
Не ще изплувам. Той висок бряг е, а аз – дъно, потънало в сълзи,
повявах на мечтата и рискувам в търсенето й да изгубя себе си.
Обича ли ме този, който за съществуването ми не знае и никога
не ще узнае? Има ли смисъл да питам, щом наясно съм с Не-то.
Ще отида при него – „Здравей, аз съм.“, не сега, незнайно кога,
за да чуя Не-то, което на малки парченца ще ми разбие сърцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Първият ми опит да докажа на себе си, че НЕ умея да пиша поезия. Благодаря на всеки, който ще отдели от времето си, за да го прочете.