Sep 28, 2014, 9:00 PM

Той не се променя 

  Poetry » Phylosophy
450 0 8

                                             Той  не  се  променя

 

 

                                             Вървя, а улиците тихи

                                             пред мене сякаш се разтварят

                                             и аз нахвърлям с бързи щрихи

                                             картини и ми заговарят.

                                             И ето ме как тичам боса.

                                             В пръстта потъват ми краката

                                             и чувам свирната на коса,

                                             и мисъл някаква крилата.

                                             Дошла от някаво си време,

                                             но неизвестно, непознато.

                                             Не иска повече да чака

                                             и ме подканя многократно:

                                             „Гмурни се в извора пречистен.

                                             От всякъде ще те облее

                                             и споменът ти многолистен

                                             на тебе песен ще запее!

                                             Тогава спри сред росни китки –

                                             едно момиче теб зове...

                                             Премята тежките си плитки

                                             и мост през времето кове!”

                                             Но времето не остарява.

                                             То няма стан и няма брод,.

                                             а само песента допява

                                              носи я от род във род...

                                             Картини, музика и слово

                                             Бог праща ни от векове,

                                             защото няма нищо ново

                                             на таз земя под туй небе.

                                             Защото Бог Любов е вечна

                                             за вчера,  днес и за напред,

                                             защото той не се променя,

                                             защото Бог създава ред.

 

 

    

 

 

 

                                   

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мъдро и красиво Високо
  • Иван, Ангел и Виолета,от сърце ви благодаря за проявения интерес
    към творбата ми!Вашето мнение ми е много ценно!
    На всички желая лека нощ!
  • Хубава поезия. Стопля.Wali/Виолета Томова/
  • /Картини ,музика и слово
    Бог праща ни от векове/
    /Защото Бог Любов е вечна
    за вчера, днес и за напред/
    Много красиво ,истинско от сърце сътворено.Пълно с любов от вчера ,днес за утре!!!Поздрави за прекрасния стих!!!
  • И на мене ми хареса!
  • Мисана и Пламена, благодаря за вниманието и добрите думи!Хубав ден!
  • Бог е любов!
    Поздравления и от мен за хубавия стих!
  • Текст свързан с Еклесиаст: "И няма нищо ново под слънцето..."
    Бог твори ред и го запазва чрез Любовта. А както казва Шопенхауер:
    "Редът освобождава мисълта."

    Чудесен стих, Стойна! Дори стихът ти:"Но времето не остарява" е самостоятелна сентенция-прозрение.

    Най-висока оценка от мен.
Random works
: ??:??