Той не се променя
Той не се променя
Вървя, а улиците тихи
пред мене сякаш се разтварят
и аз нахвърлям с бързи щрихи
картини и ми заговарят.
И ето ме как тичам боса.
В пръстта потъват ми краката
и чувам свирната на коса,
и мисъл някаква крилата.
Дошла от някаво си време,
но неизвестно, непознато.
Не иска повече да чака
и ме подканя многократно:
„Гмурни се в извора пречистен.
От всякъде ще те облее
и споменът ти многолистен
на тебе песен ще запее!
Тогава спри сред росни китки –
едно момиче теб зове...
Премята тежките си плитки
и мост през времето кове!”
Но времето не остарява.
То няма стан и няма брод,.
а само песента допява
носи я от род във род...
Картини, музика и слово
Бог праща ни от векове,
защото няма нищо ново
на таз земя под туй небе.
Защото Бог Любов е вечна
за вчера, днес и за напред,
защото той не се променя,
защото Бог създава ред.
© Стойна Димова All rights reserved.
