Той невидим по земята върви
Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим,
смелите даже политат,
мачка животът ни (уж предвидим)
стръвно душите с копита.
Вяра наужким в жадуван Едем,
кръстът от алчност скован е
и се смаляваме, както растем,
в злоба и жлъч... За имане.
Голи родени и грешни, уви,
Господ ни сбира полека,
Той невидим по земята върви,
търси човека в човека...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
