Беше зима,
искаше да се стопли
при мен,до мен,в мен.
После лято,
искаше прохлада, сянка.
Избяга, скри се.
Но сезоните се редуват.
Той пак ще дойде, като му стане студено.
Но вече няма да имам нужната топлина за него.
Нека се стопли без мен,
както се скри в горещината(топлината)
от мен, до мен, в мен.
21.02.2018
© buchittaa All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
