Той те измести...
В лято жадно
по брега се скитах,
ала беше хладно
и на глас запитах:
Греша ли, боже,
щом сърцето ми изстина?
С него повече не може.
Друг е в моята градина.
Той ми сее семената.
Друг ми гледа цветовете.
Той ми стъпва по росата.
Онзи гледа да не вехна.
Той си казва със захлас:
"Ах, цветята ми красиви!",
но виждах вече аз,
не идва той да ме полива.
Онзи веч е градинаря,
зорко пази ми листата,
жарко слънце да не ги попари,
или есента с отрова златна.
по брега се скитах,
ала беше хладно
и на глас запитах:
Греша ли, боже,
щом сърцето ми изстина?
С него повече не може.
Друг е в моята градина.
Той ми сее семената.
Друг ми гледа цветовете.
Той ми стъпва по росата.
Онзи гледа да не вехна.
Той си казва със захлас:
"Ах, цветята ми красиви!",
но виждах вече аз,
не идва той да ме полива.
Онзи веч е градинаря,
зорко пази ми листата,
жарко слънце да не ги попари,
или есента с отрова златна.
© Ина All rights reserved.
Понякога и така...
