Толкова грозна отвън, колкото и отвътре
Как да си изкупя аз вината,
за онази болка – изневярата?
Белези, покриващи душата,
на лицето ще направя -
с нож!
Подай го само, без капка жал,
както мен жал не ме хвана
онази нощ! И всичко в кал
покрих и разплаках небето…
Драскай ти по бялата кожа,
дълбоки да бъдат раните!
Че на мен ми треперят ръцете,
явно само със себе си не мога да съм лоша.
До корен ще отрежа и косата,
че неговите пръсти по нея са били.
И заради това, че притиска те душата,
да знаеш, че с него сме се любили!
Остави ме да изкупя проклетата вина!
И да застана навън... пред жадната тълпа
... От утре....
Толкова грозна отвън, колкото и отвътре!
© Ванеса All rights reserved.
браво 
