Толкова много
Толкова много
Толкова много те исках,
слънцето беше във мойте мечти!
Толкова много те чаках,
чаках те в в топлите, летните дни.
Есен настъпи в душата,
падаха цветните златни листа.
Тъжна бе вън красотата –
облаци в сиво, небесна сълза.
Щом те видях и отново
чувство на обич сърцето откри,
в тайно неписано слово
образът твой есента украси.
Толкова много те исках,
слънцето беше във мойте мечти!
Даже за миг не помислих
колко далече от мене си ти.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
