Толкова много любов
Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми
страшна бездна, поглъщаща жадно усмивка и стон.
Нека дойдат пернатите, литнали в тъжните есени,
да си свият гнездо в моя ден - техен пролетен дом.
Уморих се от думи и хора. Изпратете ми птиците -
неизменно щастливи и свободни от грях и вина,
да отпият светена вода - ручей, скрит под ресниците,
жадно чака да чуе волна песен на пъстри ята.
Имам толкова много любов, чак в излишък за хората,
задушава се в мен, търси път да излезе навън.
Чрез гласчето на славей и чрез гордата мощ на кондорите,
нека топло прегърне нечий кратък, безрадостен сън.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вики,ПРИВЕТСТВАМ!
-
Имаш толкова много любов...
Нека излиза от теб във вид на стих!Има какво да ни дадеш! -
Алегорична символика, богат и експресивен език, ценно послание, обгръщащо стиха от първия до последния ред. Това са постоянните компоненти на твоята поезия, Вики. В този случай аз откривам и едно много ценно зрънце за себе си - искрен и безусловен хуманизъм. Любов, стремяща се да отдаде своята живителна капчица, така необходима ни в днешните дни, когато общочовешките добродетелите са дефицит. Най-приятелски поздрав!
-
Много добра поезия! Хубаво е, че "имаш толкова много любов", но е тъжно, че хората не знаят да оценяват истинските неща ... Поздравления от мен! Пожелавам ти от сърце някой един ден да я оцени!
-
Нека повече хора да имат толкова много любов и светът ще е чуден! Хареса ми!
-
Чудесно! Не се нуждае от коментар!
-
С размах на въображение и чувства!
Чудесен ритъм, силни внушения... Поезия от класа!
Много, много харесах.
-
Толкова е хубаво и позитивно!
-
Толко много любов съществува ли някъде..., прекрасни метафори олицетворяващи любовта - любовта наистина осветява всичко наоколо...!!!
"Имам толкова много любов, чак в излишък за хората,
задушава се в мен, търси път да излезе навън.
Чрез гласчето на славей и чрез гордата мощ на кондорите,
нека топло прегърне нечий кратък, безрадостен сън." -
Възприех птиците в този текст и символично, Вики. Те могат да бъдат мислите - горди като кондори, с огромен размах на крилата. Могат да бъдат и прелетните птици, които отлитат към своя "юг", когато в душите ни пусне кълн студената зима на чувствата. Могат да бъдат птиците, които носят щастие за душата ни с едно неземно геометрично кръжене над главите ни. Могат и както казваш, да свият гнезда от чувства в нас, за да отглеждаме любовта си.
Хубаво стихотворение, за което те поздравявам!
П.П. В първия ред на последния куплет е допусната печатна грешка:
"толоква", вместо "толкова".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
