Feb 27, 2015, 4:53 PM  

Толкова много любов

  Poetry
915 0 10

Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.

Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми
страшна бездна, поглъщаща жадно усмивка и стон.
Нека дойдат пернатите, литнали в тъжните есени,
да си свият гнездо в моя ден - техен пролетен дом.

Уморих се от думи и хора. Изпратете ми птиците -
неизменно щастливи и свободни от грях и вина,
да отпият светена вода - ручей, скрит под ресниците,
жадно чака да чуе волна песен на пъстри ята.

Имам толкова много любов, чак в излишък за хората,
задушава се в мен, търси път да излезе навън.
Чрез гласчето на славей и чрез гордата мощ на кондорите,
нека топло прегърне нечий кратък, безрадостен сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вики,ПРИВЕТСТВАМ!
  • Имаш толкова много любов...
    Нека излиза от теб във вид на стих!Има какво да ни дадеш!
  • Алегорична символика, богат и експресивен език, ценно послание, обгръщащо стиха от първия до последния ред. Това са постоянните компоненти на твоята поезия, Вики. В този случай аз откривам и едно много ценно зрънце за себе си - искрен и безусловен хуманизъм. Любов, стремяща се да отдаде своята живителна капчица, така необходима ни в днешните дни, когато общочовешките добродетелите са дефицит. Най-приятелски поздрав!
  • Много добра поезия! Хубаво е, че "имаш толкова много любов", но е тъжно, че хората не знаят да оценяват истинските неща ... Поздравления от мен! Пожелавам ти от сърце някой един ден да я оцени!
  • Нека повече хора да имат толкова много любов и светът ще е чуден! Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...