Jun 15, 2011, 11:19 PM

Топлина

  Poetry » Other
919 0 1


ТОПЛИНА

Бял стих за топлината.


Понякога има хора около нас,
които са като малки пламъчета в нощта ни –
идват,
почват да блещукат в тъмното,
разгарят красив пожар,
даряват с топлина,
сгряват душите ни...
А когато са свършили доброто си дело –
тръгват си,
но остават да светят като малка звезда в очите ни
при спомена за дарената топлина.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...