Jun 15, 2011, 11:19 PM

Топлина

  Poetry » Other
918 0 1


ТОПЛИНА

Бял стих за топлината.


Понякога има хора около нас,
които са като малки пламъчета в нощта ни –
идват,
почват да блещукат в тъмното,
разгарят красив пожар,
даряват с топлина,
сгряват душите ни...
А когато са свършили доброто си дело –
тръгват си,
но остават да светят като малка звезда в очите ни
при спомена за дарената топлина.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...