Feb 24, 2015, 10:28 PM

Топлина

  Poetry » Love
555 0 0
Зимного слънце усмихнато надникна през прозореца:   

Събудих се, 

усмихнах се,  облегнах се на гърдите му  и се вслушах в сърцето му. Студа усетих,  потръпнах.  Обърнах се,  изправих се,  увих се с одеало.  Вода сварих и кафе направих.  Сложих захар и сметана, както той обичаше.  Върнах се,  нежно целунах го,  събудих го.  Поднесох му кафето.  Отново потръпнах. Прегърна ме.  Целуна ме.  Сложи ме до него да легна,  като бебе.  Отпи от кафето си.
Сгуших се. Влюбих се.   В дни като този, да запазиш топлината, е основна грижа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...