Топлината ти нека да имам
Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо –
шепа жълто-червени листа.
Ще отида на тягостна среща
с натежали от семе стебла …
слънчогледи, провесили пити,
бездиханни сред полската шир.
Ще вървя уморен, ще се скитам,
за да търся в душата си мир.
Да изтръгна гнева си човешки,
дето в мене се беше забил.
Ще се давя в тресавища с грешки –
от калта им аз бях се пропил.
И дано пощади тази зима,
мойто клето пробито сърце.
Топлината ти нека да имам,
моя есен, туптяща в зрънце!
© Данаил Таков All rights reserved.
Бъди!
