Jun 17, 2009, 10:34 PM

Топло ми е

  Poetry » Other
603 0 5

Днес слънцето отново полудя,

разтича се стремглаво по небето,

по улиците плачеха цветя,

че лунички им дупчеха лицето.

Антените закимаха сърдито,

прозорците пък спуснаха пердета,

а слънцето със светлата коса

като момиче пъргаво зашета.

Водата във фонтана закипя,

направо се превърна в мляко,

а пеликаните със розови крила,

застинаха в следобедна позлата.

Във парка пейките задрямаха по обед

със топлите си сини гърбове,

мърмореха си тайно и с надежда,

че трябва да отиват на море...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...