Nov 24, 2017, 6:12 PM

Топло - студено

  Poetry » Other
1.2K 4 9

Навън – отново кучи студ.

Градът се лута като луд.

У дома – камина, филм и чаша пунш,

след дълъг освежаващ душ.

 

Мечта – наздраве, звън, целувка.

В реалност – няма и милувка.

Умът върти се изморен.

след дългия работен ден.

 

Съзнание редува приказки с кошмари.

Събужда се във пот. Леглото пари.

Не се сърди душа, това е просто сън...

време е да ставаш... и последва звън.

 

Е. И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Сънувай будно...

Comments

Comments

  • И лека нощ, Съби
    Животът винаги търси баланс, Данаил. Благодаря ти за прочита и за коментара.
  • Много интересно описано, така в живота ни се редуват миговете!
  • Ами... Добро утро! Понеделник е... :D
  • Благодаря ти Прес!...Марги, благодаря ти, че усещаш. Имах нужда.
  • Не знам. Може би защото си скрила една нежност в стиха... На пръв прочит, невъзможен но толкова хубав... Не знам. Може би, защото тя ме изненада с хубавата си душа, скрита сякаш в паметник на безсърдечието... Не знам. Сън, или реалност, но искам нежността да е реалност. А при теб винаги ще се спирам! Ти пишеш така, че да четеш и да чувстваш. Да мислиш със сърцето, не с ума.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...