Времето бяга, препуска, лети...
Няма вече какво да ми вземеш,
не може да има по-големи щети
в душата ми преуморена.

Много болка, безброй разбити мечти...
нищо друго не ми остави.
"Ще те обичам завинаги!" - кълнеше се ти,
а със завидна лекота за мен забрави.

Поредно невинно разбито сърце,
а твоят живот все така еднотипен,
изцапани с кръв са твойте ръце
и хиляди гласове след теб в тъмнината хлипат.

Като торнадо минаваш - рушиш планини
от надежди, от мечти мостове построени -
и заминаваш, а в пустите руини
някои още мечтаят за тебе...