Тотеми
Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна,
аз гледах като на пречка, ненужен порок,
от който искам о време да се измъкна,
да бъда свободна за целия свой живот,
когато отварям вратата със панти ръждиви
и скърца, докато ме пуска в подземния свят,
все още детето, момичето, в мене е живо,
като наследница на плодородна земя…
А старите кости по пода ще бъдат тотеми,
във тях ще бушува онази младежка искра,
дарена от Бог на смъртните още в старото време…
за да живеят наистина преди да срещнат смъртта.
© Любимата All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти за отношението, много рядко срещано явление е. Изненада ме
-
Нестандартно...Определено ми допадна.
-
Благодаря ти за обратната връзка, щураче, оценявам искреността ти. 🙂 Прегледах твоите стихове - наистина от тях лъха сладост и светлина. В интерес на истината, много пъти, особено в по-ранните си години, съм била изправена през дилема дали трябва да променям начина, по който пиша, за да вляза в определени разбирания. Не работи при мен и не възнамерявам да го правя. Стиховете си ги пиша, за да изразя вътрешно състояние, с ясното съзнание, че не всеки би открил себе си в тях. Поне не в този миг... Както и да е, отново ти благодаря, желая ти много вдъхновение и вятър в косите 🌞
-
Скоро си купих пържоли с кост от магазин на известна верига магазини. Тия пържоли бяха печени първо на уред с горещ въздух, после увити във фолио във фурната - четири часа процедура и не се изпекоха, очевидно бяха кости от динозавър - дълголетник умрял от естествена смърт. Таа, права си, такива младежки искри бушуваха и в костите му и в мен, чее...
Ся сериозно, разбирам сммисъла, който си искала да вложиш, но си смени някои думички, защото така не става.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
