Това, че...
Когато ме покрият с черна пръст,
кой грях ще ми простят от греховете?
Това, че не направих с пръсти кръст
или избрах за своят син да светя?
Това, че нямах собствен дом,
а спях в една отключена килия?
Това, че аз не станах гном
когато преуспяващи са тия?
Това, че всеки ден шептя
името на моята Родина?
Това, че се бунтувам , а мълча
пред днешната реалност и картина?
Това, че вярата е сън
от който ме събуждаха сълзите?
Това, че искам, а не съм
онзи покорител на мечтите?
Това, че примирявам се почти
с това, че днес, ще се повтори утре?
С това, че болката личи
по вече остарялата ми мутра?
Какво ще ми простите? Тишина.
Няма право никой да прощава!
Наднича през прозореца Луна,
и светлинката слаба, си ми дава...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
