Това е песен
за една любов
и за двама поостарели.
За техните чувства,
доста позакъснели.
Гнездо свили в душите,
като лястовиче под стряха.
Останало за есента,
а годините с лятото отлетяха.
И двама се топлят
от тази любов
за младите смешна.
С нея живеят и
даже не се чудят
какво ли щеше да е,
ако преди 30 години
се бяха срещнали.
© Ирен All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
