Това, което имаше значение
ТОВА, КОЕТО ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ
Аз знам, че не харесваш липов чай –
защото ти оттука не минаваш.
Раздрали здрача в тъмната дъбрава,
авлигите ме будеха през май.
Попиваше небето дълго в мен,
когато залезите плавят злато.
Но няма как да приютя в душата
лъжа – повторена като рефрен.
На обич беден ли си, не върви
да се опитваш да си мил и нежен.
Разрошва вятър сънните треви
и всяка заран скритом им мълви
желания и страсти, и копнежи,
под ласката на пролетта превит.
© Валентина Йотова All rights reserved.
