Това ли е?
Нима това е края? Нима нашата
вълшебна приказка свърши? Нима
забравихте хубавите дни?
Нима забравихте общите мечти?
Така ли е, момчета? Защо мълчите?
Е, тогава не ни остава нищо друго, освен
да ви пожелаем "На добър час, момчета
и не ни забравяйте, така, както ние няма
да забравим вас...
Сбогом, мили момчета..."
© Симона All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
