Това ми стига
Това ми стига
Когато сенките потънат
в бездънния потир на мрака
и птиците крила подгънат
съня смирено да дочакат,
когато западът изтлее,
а изток е безбродно черен –
когато в мене хлад повее
и плъзне тъмен и безверен,
усещам светлата пътека
как губя в мрака безнадеждно:
доброто чезне надалеко,
а злото е така безбрежно.
Потръпнала, ръка протягам
към пръснатите си посоки –
но те ми бягат, как ми бягат
и теглят долу, към дълбокото!
В часа, когато на кристали
замръзва вярата ми сетна,
когато мисля, че едва ли
ще срещна пак зората цветна –
най-ясно в миг такъв усещам
как моят глас до теб достига,
как мисълта ти ме пресреща
и сгрява – и това ми стига.
© Венета All rights reserved.
