Sep 20, 2007, 1:40 AM

Това мога

  Poetry
1.2K 0 11


Малко от топлината
в очите ти,
малко от нежността
на ръцете ти
и малко надежда
от усмивката ти
ако можех да взема,
да ги скътам в сърцето си
като в раковина...

Плета си шал
от спомени -
понякога
топлят...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно!!! Всеки път ме разчувстваш все повече и повече със стихоте си! Браво Браво
  • имало едно си време
    студено било
    май е било зиме
    слова като мъниста
    си редила
    девойка блага
    със прекрасно име
    признавам ви
    познавам я чудесно
    сътворява нежност
    и се казва Миме
  • Хубаво е! "шал от спомени"- Добро хрумване! Поздрави!
  • Привет! И тук ще мога да чета нежните ти като капка и...ласка творби!
  • Много е хубаво, Ласка!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...