Товар
Спомняш ли си как се запознахме?
Отричах всичко, непреклонна бях.
Не те приемах, казвах: "Грях е"
и с тази заблуда в себе си живях.
Гледаше ме, мило се усмихваше,
бе готов да чакаш, докато реша.
С моята невинност се шегуваше,
казваше ми, че няма да съгреша.
Не се сърдеше за детската наивност,
в която здраво съм обвита и до днес.
„Обичай ме" - шепнеше без милост,
макар да знаеше какво за мен е чест.
Ала сгреших, допуснах те до мен
и затова ще плащам, много ще боли,
но аз не искам такъв товар огромен
на твойта мъжка съвест да тежи.
На крехките си плещи ще го сложа,
ще си го нося до сетния си ден.
И ще го крия, и няма да ти кажа,
че ти отдавна си вече част от мен.
10. 10. 2006г
Отричах всичко, непреклонна бях.
Не те приемах, казвах: "Грях е"
и с тази заблуда в себе си живях.
Гледаше ме, мило се усмихваше,
бе готов да чакаш, докато реша.
С моята невинност се шегуваше,
казваше ми, че няма да съгреша.
Не се сърдеше за детската наивност,
в която здраво съм обвита и до днес.
„Обичай ме" - шепнеше без милост,
макар да знаеше какво за мен е чест.
Ала сгреших, допуснах те до мен
и затова ще плащам, много ще боли,
но аз не искам такъв товар огромен
на твойта мъжка съвест да тежи.
На крехките си плещи ще го сложа,
ще си го нося до сетния си ден.
И ще го крия, и няма да ти кажа,
че ти отдавна си вече част от мен.
10. 10. 2006г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
