Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува,
в уиски лед се слага натрошен.
В душата ми делфините палуват.
Да заглушат досадния рефрен.
Смъртта ли? Е, това е друга бира!
И ще умреш, тъй, както си роден.
Със вик роденият, със вик умира.
Страхливецът - с плачливия рефрен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
