Счупих всичко, което си ми подарявал.
Руших навред, както ти рушиш без жал.
Разбих това, на което си се надявал.
Опропастих и мен, и теб преди да си разбрал.
Както се разби сърцето ми в лъжата,
така разбих и чашата в стената.
Както ти разкъса ми душата,
така разкъсах вените си със стъклата.
Майната му, нямам чувства и не ме боли.
Познай от три пъти кой ги разби.
Писък, удавен в кръв и във сълзи
те преследва даже и на сън, нали?
Цял живот ще те преследва тоя кошмар,
цяла вечност ше ти тежа на съвестта.
Ще ти отвърне живота - на шамара, със шамар.
Ще съм доволна и аз - дойде време за мъстта.
Опропастявам всичко, което остана.
Унижавам и потапям всичко във калта.
Това не е любов, а няква гадост неразбрана.
А аз потъпквам, нищо не става така и така.
Караш ме да ставам и от най-малкия по-малка.
Да падам под дъното, сама да скачам в пропастта.
Караш ме, по дяволите, да изглеждам жалка.
Да искам до болка, а да не мога да ти отмъстя.
Пия петата водка и чашите чупя една по една.
Стискам зъби и търся смисъл във всичко това.
Надпревара... кой повече другия ще нарани?!
Състезаваме се - кой, защо, какво руши...
А аз си мислех, че това е обич. Е, уви!
И двамата, без чувства и мечти... Сега сме квит, нали?
Но се връщаме за още.. .болка и разкаяние.
Мен не можеш да обичаш - значи никой друг.
Боли, ала това е наше достояние.
Защо повярвахме, за Бога, че ще спрем дотук?
На заблудените, объркани души сякаш не им стига това.
Обичани, използвани и захвърлени като парцал накрая...
Не могат да обичат, за тях болката е синоним на любовта.
Що е искреност, любов и щастие, не знаят...
Какво е да искаш само едно, разбра ли сега?
Да не чувстваш ни студ, ни жажда, ни глад?
Да искаш само за теб нечия измъчена душа?...
Е, добре дошъл във този мой объркан свят!