Силен е, Господи! А ръцете му – нежност!
Този мъж изтъкан е от полюси.
Античен бог, но със семпли одежди.
Невъзможен от всички възможности.
Изгарящ в близост, сам белег от огън е.
Могъщ във вярата, макар и предаван.
Истина гола е, с душа – стих любовен.
Раздаващ себе си... Как да не му се отдавам?!
26.09.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
