Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал
доброто, красивото, бляна?
Или пред олтар се е вричал
на вечно прикрита измяна?
Дали този свят има сили
да бъде усмихнат и ведър?
Или е останал без милост,
без капка любов и без щедрост?
Дали този свят ще изкупи
греховните свои постъпки?
Или отведнъж ще се срути
в агонията на прегръдка!
© Данаил Таков All rights reserved.
и в чувството за безизходност стои същото "дали". Мисълта върви след молитвата.paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
