Непознати улици, чужди лица
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия
Нереални образи, и изкуствена еуфория
Щастие, преминаващо през болка
Повтарящи се събития, една и съща обиколка
Знам всяка пряка, минавах оттам
Мислих, че всичко ще дам
Заблудих се, душата си ми е същата
Цяла, неоткрадната, но мрачна като този свят
© Katerina Pavlova All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
