Еволюция, прогрес, напредък,
все велики фрази,
ала модерния човек обричат,
на робство - под някого да лази.
Някъде из Африка из сухите места,
пигмеи първобитни усмихват се сега.
За нашия прогрес не искат и да знаят,
придобивките модерни са началото на краят.
Живеят си щастливо под божията ласка.
За нашия напредък хич не им фраска.
Знаят си урока - майка е Земята
и като всяка майка - обича си децата.
Майката е тази децата си що пази,
майката Земя децата си не мрази.
Уроците по Пътя трябва да си учат,
иначе не дава децата и да сучат.
майката Земя децата си не мрази.
За съжаление децата мразят майката Земя, защото ежедневно я тровят и бавно унищожават! Хубав стих, Миг31!