Jun 8, 2006, 10:51 AM

Трансформатор

  Poetry
900 0 4
В главата ми пулсират кривите
на стихове и макронапрежения.
И дефазиран спрямо времето,
в пространството изстрелян, между живите
приел съдбовно избора на бремето,
мечтаещ вяра, но открил съмнения,
аз търся своя орбита, свой спин,
където да попадна в резонанс
със времето и неговия данс.
Пулсират кривите, в една посока -
рецептор-мозък - преминава тока
на мислите и на живота,
открил се сам във веществото.
Аз представлявам трансформатор,
тип "хомо сапиенс", от тези,
които жизнения вятър
трафират във поезия.
Първичната намотка - сетивата,
вторична - мозък, консуматор
са хората, проводници до тях
са стиховете, електрони-думи
извикващи омраза или смях,
разказващи молитва или грях,
а може би, живота в странна сума.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...