Трапчинки
"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.
По вените им плъзва смугла вечер.
Мен вихър или клюка ме отвя,
дори от мисълта ти надалече.
И ако гръм пропадне изведнъж
ще стъпче само сенчицата бледа
на туй момче, приумица и мъж,
когото ти прегърна за последно...
И дълго ще мълчи с изплют език
сърцето ми, макар че още искам
да бъда копче, вдъхновен илик,
греховна гънка в лятната ти ризка.
И ризката ръкав, щом развлече
да си открадна точно стиска време,
надзърнал през иличено оче
на кръстчето ти как трапчинки дремят...
...подобно две гнезда на стръмен хълм,
които с утрото осъмват пусти.
И аз, понеже съм летял насън,
целувки в тях молитвено ще пусна .....
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
