Jul 18, 2006, 1:44 PM

Трепети

  Poetry
1K 0 0

Забрави го, измъчено сърце,

не съжалявай, не плачи,

пусни го, нека си отиде

нека по своя път върви.

 

Не страдай, пламенно сърце,

за него спри да гаснеш,

чужда му е твойта обич

чужди са му твойте ласки.

 

Спри се, мъничко сърце,

не ме влудявай, не тупти,

не бий за него с нежност

забрави го, нека си върви.                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...