В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни,
следи от минало - изящен тюркоаз.
И съвестта разцъфна - прясна рана,
под купола на айсберг - моят аз.
Не Го видях, попадна под ботуша
на късогледа и гримирана съдба.
Преди стаената в засада суша,
издъхна най-сиротно, без борба. ...