Безпризорни години..., в затвор
С неуспешно отвързани страсти
Стремглаво разкъсван простор
В замъглени от взиране щастия...
Във витрини със ситни решетки
Неизбежното подреждам с умора
Ненаучен и неприемливо вметнат
С намерения прегорели от спорове...
Прокрадвам се в малката уличка
Там винаги скривам невзетото
Зад хаотични решетки разбудени
Стряскани от ненаситни резета...
© Пламен Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
