Три картини от есента
ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА
1.
Изгрява есента, събрала
любимите ми цветове:
любов-възторг във свята зрялост,
премъдра кротост,
болка-лек.
Струи към мен от всички храсти
упойващ мир и топлота,
стопяват се - до тиха ласка -
и небеса, и дървеса.
2.
Все още топли цветове
обличат цялата околност,
но лист един не ще съзреш
ненакърнен от студ и болка.
Просторите са уморени,
след миг небето ще изпуснат;
ветрецът само вдъхновено
гаси тревогата - със устни.
3.
Каква е тази зла съдба,
нима това е още есен?
На собствените си стъбла
главици цветни са обесени.
Извитите от гърч листа
приличат тъй на длан на просяк,
че аз им казвам: закъснях...
А толкова любов ви носех!
© Цонка Петрова All rights reserved.
