ТРИ КРАЧКИ ДО РАЗДЯЛАТА
Усетя ли внезапно, че си тръгнал
и няма да прекрачиш утре прага,
при паячето – в прашния му ъгъл –
навярно тишината ще избяга.
Прегърне ли с воалите си хищни
прекрасния ѝ алабастров глезен,
дъждът отвън стъклата ще подпише.
Поканя ли го – може и да влезе.
На чай да седне, да ми поговори,
небрежно и подкачващо да смигне.
Ще проумея, даже твърде скоро ...