Apr 21, 2008, 4:40 PM

Три пъти "ДА"

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Малки капчици щастие
по гърба й топъл избили,
в прегръдка... крепка, задъхана,
две малки тела са се свили.

Лекият въздух децата повдига.
Вечер се спуска - дните не стигат.
Пурпурен плащ закрива небето.
Звезди - игли,
капки - желания.
Нощният плащ
покрива стенания
дива любов.
Тъмно е. Чуваш ли?
Чуваш ли зов,
когато сутрин отвориш очи
и слънцето кротко те пита дали
някога пак ще обичаш.

“ДА” - кажи - три пъти “ДА”,
трижди забрави кухата лъжа,
която някога избра да сънуваш
и тя те погълна, преди да се пробудиш.

Нощ... млада, искаща, страстна,
нощ - даряваща нови предели.
В прегръдка... крепка, задъхана,
Ти и Тя един до друг сте се свили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...