May 29, 2010, 2:21 AM

Тридесет и две

  Poetry » Love
2.4K 2 6

Тридесет и две волтови дъги.

Тридесет и два обръча от болка.

Тридесет и два удара на сърцето.

Тридесет и две глътки отрова.

Тридесет и две не те, аз не и аз не те...

Тридесет и две студени игли.

Тридесет и две палещи звезди.

 

Тридесет и две стоманени халки

свързани завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Захариев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...