May 29, 2010, 2:21 AM

Тридесет и две

  Poetry » Love
2.4K 2 6

Тридесет и две волтови дъги.

Тридесет и два обръча от болка.

Тридесет и два удара на сърцето.

Тридесет и две глътки отрова.

Тридесет и две не те, аз не и аз не те...

Тридесет и две студени игли.

Тридесет и две палещи звезди.

 

Тридесет и две стоманени халки

свързани завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Захариев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...