Feb 1, 2018, 9:54 AM

Трифон Зарезан

  Poetry » Other
544 0 1

                                                   В ранни зори,

                                                   лозари по лозята

                                                   зарязват лози,

                                                   с вино напояват земята.

                  

                                                   В деня на големия светец,

                                                   с поглед вперен в небесата,

                                                   на главата с лозов венец,

                                                   отправят към него молбата.

                       

                                                   Много здраве, берекет

                                                   през цялата година,

                                                   с бяло, червено и букет

                                                   пълни бурета да има!

                              

                                                   След молитвата започва веселбата,

                                                   та чак до края на деня,

                                                   в менци се леят вината,

                                                   песните подкрепя ги свирня.

                                        

                                                   Нощта над лозята се спуска

                                                   на празника края да обяви,

                                                   но масата трудно се напуска,

                                                   когато във вените виното ври.

                               

                                                   Празника не ще да свърши,

                                                   и най-трезвият е пиян,

                                                   светията чудеса върши,

                                                   и най-грешният е оправдан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...