Трифонка Зарезанка
На дядо си съм кръстена, затуй
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян
днес лозето е време да зарязва.
Опекох питка, пиле във сахан
и бъклица му турих. В мойта пазва
пък скрих едно шише от лимонде,
но пълно с вѝнце, вече отлежало.
Не знам страстта от где ми придойде
да пия аз, че бъчвата ни цяла
стои си, моят мъж е трезвеняк,
но инак вино винаги си прави.
Работи много, той е здравеняк
и бисепците му са още здрави.
Прекръсти се към изгрева и взе
че резна, както требва си, три пръчки.
Поля местото с вино и мезе
си хапна той от пилешките кълки.
След туй, запретнат и с голям ищах,
резитбата ни, милият, подкара.
А аз гърба си тайно извъртях
и цукнах с благослов винòто старо.
Шишето свърши бързо, не разбрах
кога го пресуших, той бе улисан.
До бъклицата скришом се добрах
и винцето от нея в гърло плиснах.
Люх, Божке, що ми трябваше, светът
се люшна, сякаш ша играй лумбада.
Да тръгваме към нас дойде часът,
а аз му викам: - Лошо ми е, страдам...!
Нарами ме като чувал с брашно
и в къщи ме стовари на миндера.
А той, че зарезанка бях, дано
не е разбрал, че срамове ще бèра!
© Мария Панайотова All rights reserved.
