Прекрасна си българска земьо - кърмилнице!
Прекрасна си майко - родилчице!
Коленичил, поклон ти отдавам закрилнице!
Пристъпя ли - сгазил съм билчица!
---
Не ми стигат думите, но в тебе се вричам!
Ти първа си и си последна!
Така те обичам! Така те обичам,
а зная, че в тебе ще легна!
---
От Земята съм тръгнал и там ще са костите...
Щом си ида, приятели, знам, че ще можете,
хич не е трудно, много е простичко,
Перо и Сърп да ми сложите...
© Красимир Дяков All rights reserved.