Трохите на надеждата са святи
Във тази зимна нощ на февруари
съм разлюляна люлка от звезди.
Небето ми от влюбеност е светло,
луната ми от многото любов блести.
Отглеждам във зениците си птици,
които храня с ласкави мечти.
Във ирисите ми кокичета покълват
и нацъфтяват с утрото в лъчи.
Защото с дланите на жарко лято
от семената на изстрадана любов,
засаждах ветровете във душата,
и вдишвах огън, а издишвах кръстопът...
В дълбокото на залези самотни
очакванията узряха в златен сноп.
Ожънах ги в безлунни, тъжни нощи,
по светло ги замесих в хляб.
Сега ръцете ми на ласки са богати,
в душата ми от пролетност цъфти.
Трохите на надеждата са святи,
събирах ги със сълзи и любов.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
