Тропосано
Стихът ми май виси на косъм,
разнищена е всяка дума
С конец ли бял да го тропосам?
И да ми теглят днес куршума.
Люлее се стихът нещастно,
и две- три : Браво не получи!
Скимти от болка полугласно,
в душата ритнатото куче.
И не, че съм незаменима -
поети бол. Словесна плява.
В ръката ви неотменимо,
пищов отдавна натежава.
И може би, когато лека,
душата литне след ветреца,
ще оцените в мен човека,
дори таланта и твореца...
Ще кърпя - вадя макарата,
стихът с конец. Дано е доста...
Случайно седнах - на иглата.
Поантата е много проста:
О, вярвайте си, величави!
Целувки, бичове и маска.
Безгрешни сте, добри и прави...
с бронежилетка съм и каска...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
