Тропосано
Стихът ми май виси на косъм,
разнищена е всяка дума
С конец ли бял да го тропосам?
И да ми теглят днес куршума.
Люлее се стихът нещастно,
и две- три : Браво не получи!
Скимти от болка полугласно,
в душата ритнатото куче.
И не, че съм незаменима -
поети бол. Словесна плява.
В ръката ви неотменимо,
пищов отдавна натежава.
И може би, когато лека,
душата литне след ветреца,
ще оцените в мен човека,
дори таланта и твореца...
Ще кърпя - вадя макарата,
стихът с конец. Дано е доста...
Случайно седнах - на иглата.
Поантата е много проста:
О, вярвайте си, величави!
Целувки, бичове и маска.
Безгрешни сте, добри и прави...
с бронежилетка съм и каска...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, миличка!
-
Наде!!!... Без съмнение за мен си уникален талант! Бъди благословена и следвай творческия си инстинкт!
-
Благодаря, сенсей!
-
Слно - бронирано и стрелящо.
-
Благодаря ви, приятели!
-
Много истинско!
-
А ти "подробна Маро"
...Знаеш... -
За конец, предлагам да е червен...Така ще се вижда тропоската.
Който си го може , го може. Анализи няма да правя,просто ми се иска да можех, като теб. Аз съм си "подробна Мара". На много хора през живота им се е искало да кажат нещо подобно, но са нямали думите... -
Иронията е в това, че не умея да шия, Марийче. Изобщо. Благодаря ти!
-
Наденце, давам ти най-голямото си БРАВО! И внимавай с иглата! Ако ти е нужен конец, обади се. И моите дтиховр се налага да тропосвам понякога, запасила съм се!🌼
-
Ще превали...И ще ми мине, Вале.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
