Тротоарно
Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота:
той кибритопродавач е, тя премита вечерта.
Мяра срещу вяра - в крачка на проскубания пес,
а гладът е дърта врачка на духовния прогрес!
В тротоара е проблемът, циментирано мълчи,
а в кратуната – дилема, пак на кухо ли дрънчи??
Мъка в джобчето си тъпче стогодишният балтон -
залепили гръб до гръбче, стар билет и нов айфон.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
